Знаете ли кой е най-вторият използван продукт в света след водата? Бетонът. Циментовата индустрия обаче е една от най-замърсяващите - на нея се падат около 7-8% от глобалните емисии, което е двойно повече от вредния ефект на авиацията. Светът използва около 30 милиарда метрични тона бетон всяка година, а дори се очаква това число да нарасне заради урбанизацията в определени части на земното кълбо. Възможно ли е тогава тази тежка промишленост да се впише в зелената картина, която Европейската комисия ще се опита да "нарисува" до 2050 г.?
"Представителите на тежкото производство са бизнеси, които е трудно да бъдат заобиколени или изоставени. За нас е много трудно, ние сме традиционни индустрии. Но прогресът и иновациите са част от живота и трябва да се съобразим, макар да не е лесно", казва Константин Божинов - мениджър проекти в "Хайделберг Матириълс Девня". Той бе един от панелистите по времена петото издание на Green Transition Forum в София. Heidelberg Materials е немска мултинационална компания за строителни материали, една от трите водещи циментови фирми на глобалната сцена.
И тя е поела по пътя на декарбонизацията на фона на амбициозните цели на ЕС за въглеродна неутралност до 2050 г.
"Имаме ясна политика за декарбонизация до 2030, 2040 и 2050 г. Ние не я разглеждаме като занятие само в Европа, а в глобален мащаб. Планът ни е до 2030 г. да намалим въглеродния си отпечатък значително – целта пред нас е 50% от приходите на компанията да идват от зелени продукти", добавя Божинов.
По-рано през юни в Норвегия беше официално открит нов завод на компанията, който е първият в Европа, улавящ въглероден диоксид (CO2) и ще може да пусне още тази година 100 000 тона въглеродонеутрален цимент. Това е най-големият в света проект за улавяне и съхранение на въглерод от промишлеността - инвестирани са милиарди долари. Заводът ще съхранява 5 млн. тона въглероден диоксид под морето, което е само малка част от над 2.5 млрд. тона емисии, произвеждани годишно от циментовата индустрия.
Забавянето на разрешителни: проблем за тежката индустрия по пътя към декарбонизация
Всичко това обаче "прави предизвикателството пред нас огромно, защото най-тежката регулаторна база е в Европа. Бавно се получават разрешителни, което усложнява процеса", обяснява Божинов.
Снимка: iStock/Guliver
Подобни притеснения изразява и Ирена Цакова – изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс“ за България – компанията, под чиято шапка са златните мини в Челопеч и Крумовград. "Няма човек, който да отрече, че иска да живее в чиста околна среда. Но няма и човек, който да каже, че това може да стане веднага. Бизнесът иска бързина, но има много регулации – тежки разрешителни режими. За да успеем в нашата обща цел за чиста индустрия и зелена трансформация, трябва да облекчим разрешителни режими, но в същото време бизнесът да е добре контролиран и хората да вярват на контрола", казва тя.
"За този преход са необходими технологии и иновации - ние, от бизнеса, го правим. В Челопеч например имаме три електрически машини. Нашите оператори са доволни, машините не произвеждат газове, безшумни са. Но няма регулация за тези машини под земята - значи, пак не сме готови. Трябва да помислим как да действаме, преди бизнесът да започне да прилага иновативните решения. Ние можем да сме малките опитни стаи, където да опитваме новостите. Бизнесът е готов на това", смята Цакова.
"Не трябва да забравяме и хората. Миньорът не е черен от главата до петите човек – ние оперираме с машини, които са високотехнологични. Бизнесът трябва бързо да подготвя кадрите, а образованието да откликва на нуждите на бизнеса. Две са важните за нас неща – да имаме свободата да въвеждаме иновации и да имаме възможност да работим в една предсказуема и справедлива бизнес среда", отчита изпълнителният директор.
Още: Възобновяемите горива: Има ли Европа по-лесен път към климатичната неутралност?
Държавата с ангажимент да помага на бизнеса
Според българския министър на околната среда и водите Манол Генов "зеленият преход и декарбонизацията са възможност за ефективен и нов модел на развитие, от който можем да спечелим, опазвайки природата и нашето бъдеще. Това не означава отказ от индустрии, а тяхното устойчиво развитие. Добивната промишленост е ключова – секторът може да е двигател в трансформацията към нисковъглеродна и кръгова икономика".
България многократно е призовавала към баланс между амбиция и прагматизъм във връзка с европейската Зелена сделка, затова многократно е и обвинявана в скептицизъм.
"На бизнеса и индустрията трябва да се представи една стабилна посока – не противоречива, а предвидима регулаторна рамка с 10-годишен хоризонт. Така бизнесът ще е двигател на промяната. Ние, като политици, сме длъжници на хората и на индустрията. Затова политиките трябва да зачитат гласа на бизнеса", смята министърът.
"Ние, като правителство, подкрепяме всички тези политики", включи се и премиерът Росен Желязков. "Трябва да ги обясним на пазара, да улесним бизнеса. Бизнесът в България е национално отговорен – индустрии като минната, добивната, машиностроене са с ясната насоченост за инвестиране в енергоспестяващи технологии".
Още: AI 2025 - треска за злато, студена война и климатични промени
